Как се хранят растенията?
Растенията сами произвеждат хранителните си вещества като фотосинтезират. За да извършват това, те си набавят от околния свят въглероден двуокис от въздуха, вода и микро- и макроелемнти от почвата. В клетката на листата и стъблото на растението, под влияние на слънчевата топлина и светлина се извършват химически процеси, които ги преобразуват в хранителни вещества и кислород.
Това, с което ние можем да въздействаме са елементите, които растението си набавя от почвата и състоянието на тази почва. Растенията имат ВЪНШНО храносмилане в корените. Около корените, които се намират в почвата има микроорганизми. Когато растението се нуждае от нещо хранително, то отделя капка сок, в който има захари, с които микроорганизмите се хранят. По този начин растението привлича микроорганизмите. Те започват да преработват това, което ги заобикаля и да се опитат да доставят на растението каквото му е нужно, за да произвежда още сок. Корените на растенията започват да абсорбират техните секрети директно или чрез микориза. Микоризата прораства в корените и значително удължава хранителната зона на растението. По този начин то получава необходимите микро- и макроелементи от почвата.
В природата всяко живо същество има начин да извиква точно това, което му е необходимо по точен и естествен начин. Бихме могли да сравним храненето на растенията с майчината кърма и бебето, което се храни от нея. Доказано е, че когато се разболее едно бебе майчиното мляко променя състава си, става по-плътно и хранително. А информация за това, тялото на майката получава от слюнката на бебето.
Оттук и изводът - не трябва да слагаме само тор за растенията, а да храним и микробите, които трябва да преработят тези елементи за да бъдат усвоими от него. Нашата задача е да открием с какаво се хранят микроорганизмите. Те се хранят само с органична материя. Изкуствените торорве не са храна за микроорганизмите и там, където не се добавя органика, техните полулации намалят значително. С намалянето на микроорганизмите, намаля и плодородието, способността на почвата да задържа вода и въздух.
За това трябва да се опитаме да осигурим в почвата необходимите микро- и макроелементи и живи микроорганизми, за да може в подходящия момент те да бъдат преработени и предоставени на корените на растението. То дава сигнал за това, което му е необходимо, но ако такъв елемент или съединение не е налично в почвата, дори да има достатъчно микроорганизми в нея, няма как да бъде добавено. И тогава растенията започват да страдат и да се разболяват. Има теория, че растенията сами извикват при себе си вредни насекоми, които да ги унищожат, когато страдат от липса на някакъв елемент. Природата намира начин да не ги кара да страдат, а да разгради отново съставните му части в почвата и там да поникне нещо, което ще може да порасте цяло и здраво. Растението започва да отделя ензими, които привличат насекомите вредители - скаклци, охлюви и т.н. Направени са опити в полета близки едно до друго, с еднакъв вид растителност. Едното е било правилно подхранвано, а в другото е имало липси. В този случай вредителите идват и опустошават болните растения, докато другото поле остава невредимо.
В книгата "Хляб от камъни" на германския учен Юлиус Хенсел, авторът повдига въпроса за ефекта на заместването. Когато в едно растение липсват вещества, веднага се появяват други вещества, които се поемат лесно. Например, ако нещо липсва, но има много азот, азотът отива в празното пространство и растението става тъмно зелено. По тъмнозелените краставици веднага може да разберете, че те имат излишък от азот. А излишекът на азот в човешкия организъм окисляваа молекулите на хемоглобина. В този случай кислородните атоми не достигат и човек получава кислороден глад. Но това е един от най-ярките примери на азотните торове. И този ефект на заместване при живите същества е много, много силен.
Когато в почвата липсва някакъв елемент, сладкото става кисело, голямото - малко, сочното - сухо, мекото - крехко. Но ако им дадеш това, от което имат нужда, ябълката става голяма и сладка, толкова голяма, че не може да се откъснеш от нея. Нашата цел е да премахнем ефекта на заместване. Растението има собствени резонанси. Например ако това растение се нуждае от калций, а вие му давате калий, в крайна сметка плодовете се оказват невкусни или малки.
Трябва да разберем от какво се нуждаем, за да сме сигурни, че микроорганизмите получават всички вещества, които да усвояват и да премахнем ефекта на заместване. Минералните торове, които се добавят в почвата не винаги са в правилни съотношения и количества. Повечето земеделци не проверяват състоянието на почвата преди да ги добавят. Това води до изключително големи количества неусвоями елементи в почвата, които я засоляват и правят запечатка на повърхностния и слой. В добавка с това микроорганизмите в горния слой на почвата са унищожени поради използваните пестициди и инсектициди, необходими за справянето с все по-увеличаващите се болести при растенията.
Важно е да разчитаме правилно знаците, които природата ни дава, за да се включваме адекватно и да подобряваме средата си на живот. Знаейки всичко това, най-правилното решение е да поддържаме почвата здрава, жива и богата на органична материя и микро- и макро- елементи. Поддържайки естествения живот в нея ( микроорганизми, гъби, полезни насекоми и червеи) ще имаме всички предпоставки за здрави растения, които да ни радват с изобилна и хранителна реколта с отлични вкусови качества.
Използвани източници: "Плодородието на почвата според биологичната теория на йонизацията на доктор Кери Риймс - Наръчник на разумния градинар" - издадена от "Природно земеделие"